„Сцена на кръстопът” е направен със сърце. А от сърцето започва и свършва всичко. Бих казал дори, че когато тръгнахме, ние, групата съмишленици, имахме аритмия. Тук е мястото да спомена фондация „Авансцена”. Аритмията продължава и до сега. Може би поради нея фестивалът върви уверено напред. И вече се намира след личния си кръстопът. Единадесет години не са много, но някак звучат достойно, сигурно. Звучат и като нещо, което ще се случва. Театърът е илюзия. И ние винаги сме вярвали в нея. Винаги сме искали тя да е заразителна, дори болезнена понякога. „Сцена на кръстопът” е част от мечтата да преживеем живота си по-красиво, по-прекрасно. И си мисля, че тази мечта е вече обща, както за нас, които правим фестивала, така и за неговата публика. И ако това сме го постигнали, какво по-добро обобщение за този къс от време? Разбира се публиката си остава единственото, съвършеното мерило за свършената работа. „Сцена на кръстопът” е създаден единствено и само за нея. Аплаузът, сълзата, усмивката са естетиката на фестивала. Това е и неговата претенция, концепция, платформа. Това е неговото естествено бъдеще.

проф. Стефан Данаилов

основател, арт директор