ПРОФ. МАРГАРИТА МЛАДЕНОВА – ЗА „ЗИМНА ПРИКАЗКА”, ПРОГРАМА ШЕКСПИР И НОВИТЕ ЛИЦА В „СФУМАТО”



Последната творба на гения или прощаването на Шекспир с театъра – „Зимна приказка”, определяна като трагикомедия или романс, трябва да бъде гледана, според проф. Маргарита Младенова, защото в нея целите сме вътре, става дума за това, че ни е даден един срок и е важен въпросът какво правим в това време, как живеем. Единствено жестът на прошката може да възстанови хармонията между хората.
Шекспир е закодирал невероятно съдържание, свои предупреждения, свои големи тревоги, пък и надежди, но така или иначе посланието може да бъде разчетено като  „ театърът е мястото на чудото и, ако вярваш, то се случва”. В края на този миракъл става чудото на прошката.


Маргарита Младенова е убедена, че чрез нов език "Зимна приказка" е много навременна с темите за съхраняването на ценностите в човешкия живот, за поетическата надреалност, без която сме половин човеци.

Испанците имат древни люлчини песни, които приспиват детето със страшни истории и така го подготвят за суровото му битие.
 Подобна на такава приспивна песен е и „Зимна приказка”.

Това е преводът на Валери Петров, но режисьорката е направила своя адаптация и не съвсем целият текст присъства, но спектакълът върви по хронологията на шекспировата история.

Младите преди години актьори на „Сфумато”, като Цветан Алексиев, Христо Петков, Маргита Гошева, Елена Димитрова, сега са в ролите на бащите, на сцената се качват децата на „Сфумато” Явор Бахаров, Бойко Цветанов, Сава Драгунчев, в някаква степен и Антонио Димитриевски, получили опит от работата в ателиетата и участията си в „Малките сезони”. Те са от същата кръвна група на „Сфумато”, казва Маргарита Младенова.


Програма „Шекспир” на ТР „Сфумато”премина през две ателиета и започна през януари с премиерата на „Зимна приказка”, сега Иван Добчев и Георги Тенев ще представят на 7 октомври премиерно „Завръщане във Витенберг”, което е един опит на  „постхамлет” - през смъртта на Хамлет, през очите на Хорацио/Пенко Господинов/ да се осмисли Хамлет в това битие. Третата част от програмата ще бъдат „Сонетите на Шекспир”.


Представлението, освен че е играно на фестивалите във Варна и Русе, гастролира и на „Охридско лято 2011”. Между гостите, пристигнали от цяла Македония, е бил и известният драматург Горан Стефановски, та той е казал, че това не е английски театър, но не е и балкански. Може би, просто европейски в най-общия смисъл на думата. „Зимна приказка” ще бъде представена и в Любляна, Словения.

Проф. Маргарита Младенова сподели впечатленията си от приемните изпити в НАТФИЗ миналата седмица. Като цяло са се явили повече кандидати, с по-висока обща култура и с повече личностно присъствие.

Пресконференция с участници в спектакъла „Държавните липи” от Ст. Л. Костов

Томиана Томова-Начева, сценограф на спектакъла: Текстът наистина е неизвестен, това е последната и неиграна пиеса на Ст. Л. Костов, но се оказа много актуален.Езикът му е много жив и съвременен и днес. Мариус не е променил нито буква в текста. Интересно му е какво е занимавало народа български в началото на ХХ век и дали нещо сме мръднали. Самият текст носи стилизация на българския  бит и такава е и сценографията. Пиесата изглежда на пръв поглед битова, но представлението е надбитово. То е като цитат от бита, но хиперболизирано, метафорично. От сюжета за двете откраднати липички Мариус прави голямо обобщение.

Стефан Цирков, актьор: Когато Мариус репетира, той попада в някакъв друг свят. Аз за пръв път се срещнах преди 3 години с него, имах съвсем друго мнение за него, почти отрицателно, и след работата ни вече в две пиеси, надявам се след няколко месеца и в още една, мога да кажа, че това е един от най-отдадените хора на театъра.

Аз мисля, че аналогиите, които се правят с миналото, че нищо не се е променило в психологията на българина от тогава до сега, са точни. Същите крадливи българи, същото безвластие, същите лъжи, същите подкупи, същите мераци да стават общински съветници...На каква цена? С цената на кражби, на лъжи.

Томиана Томова-Начева: Нали казват, че дребните камъчета обръщат колата. От нещо дребно може да произлезе нещо голямо. Дребните лъжи, дребните кражби подлудяват човека.

Стелиян Николов, актьор: Аз, разбира се, бях притеснен в началото, тъй като за пръв път дори го виждах очи в очи, а той за мен е много голям и актьор, и режисьор. Бях много притеснен дали ще отговоря на неговите очаквания, дали няма някъде да сбъркам, но Мариус така успява да предразположи актьорите, че на нас не ни се искаше да свършва. Дайте да работим още пет месеца, защото това е супер яко. Беше много интересно – не е налагал мнение, сядаме, коментираме, обсъждаме кое как е по-добре.

Ваня Шикерова, актриса: Играя буля Койчовица. Това е образът на типичната българка, върху раменете на която се стоварва цялата работа – и къщна, и емоционална, всякаква. Българската жена, която върти всичко.

Стефан Цирков: Един човек, който не беше ходил никога на театър, собственик на едно заведение, тежи 200 кг, дойдоха 30 негови хора на премиерата, сервира на Мариус патица, и вече е толкова влюбен в театъра, че не 30, а 130 негови посетители ще идват на театър.
           Пиесата няма сценична история, най-напред са я приели като някакъв скеч, защото е едноактна пиеса и е малка като обем. Обаче, когато се разнищи от Мариус, се видя, че това не е някаква елементарна смешка, а проблемът е по-дълбок. Да не се хвалим, но представлението има успех и се приема добре от публиката.



ЯВОР ГЪРДЕВ ЗА „РЪКОМАХАНЕ В СПОКАН” ОТ МАРТИН МАКДОНА

Спокан е град в щата Вашингтон с население от 202 319 жители/2008/. Сред хората, които са обитавали този град е и любимият режисьор на Макдона – Дейвид Линч (Туин Пийкс, Диво сърце, Мълхоланд Драйв)
„Ръкомахане в Спокан” от Мартин Макдона с оригинално заглавие „A Behanding in Spokane” е поставена за пръв път в Джерълд Шойнфелд Тиътър в Ню Йорк на 3 март 2010 г.
Явор Гърдев поставя за пръв път негова пиеса – „Пухеният”, във Варненския театър, предстои спектакълът да бъде пребазиран на сцената на Театър 199 с известни промени в сценографията. „Ръкомахане в Спокан” е следващата му пиеса. Междувременно авторът работи за киното  - пише сценарии, снима филма „В Брюж”.
Терминът „in-yer-face” възниква в американската спортна журналистика през средата на 70-те като възклицание за присмех или презрение и постепенно се просмуква в широко разпространения жаргон в края на 80-те години и началото 90-те години на 20 век.
Означава „агресивен, провокативен, безочлив” – предполага преминаване на границите на общоприетото. Накратко той описва перфектно вида театър, където публиката е поставена в такава ситуация.
Тримата големи в това течение през 90-те са Сара Кейн, Марк Рейвънхил и Антъни Нийлсън. В днешно време най-изявените от „социалната мрежа” на този тип автори са Мартин Макдона и Трейси Летс.
Преди работата си върху новата пиеса на Мартин Макдона, Явор Гърдев представи в Москва новата си творба – спектакъла „Килърът Джо” по пиесата на съвременния американски драматург Трейси Летс. Премиерата даде старт на новия сезон на руския Театър на Нациите.
Черната комедия на Трейси Летс е първата постановка на московска сцена на драматургията на този американски автор, лауреат на Пулицеровата премия и театралната награда „Тони”. „Килърът Джо” е ярък образец за така наречения „театър в лицето”.
Злоупотребата е една от основните теми на този вид театър през 90-те. В съзвучие с неидеологическия характер на това десетилетие повечето пиеси, които се занимават с проблема, включват не само политически некоректни, но и често крайно експресивни сцени на насилие.
Настъпвайки всички болезнени зони в сферата на политическата коректност (расова, полова, културна и социална), Макдона стресово я тества за устойчивост и надеждност в удържането на конфликта на социалното дъно. И тя, уви, не издържа теста.

ВАЛЕНТИНОВ ДЕН


В  един ден две пресконференции с двама Валентиновци – Танев и Ганев, и двамата – великолепни актьори от трупата на Народния театър „Иван Вазов”, Валентин Ганев – с повече опит в режисурата, Валентин Танев прави своя прощапулник на това поприще

ЛЮБОВ, ЩАСТИЕ И МИЛИОНИ  от французойката  Марсел Беркие-Мариние,
Народен театър „Иван Вазов” и ДКТ „Иван Димов” Хасково

Валентин Танев, постановчик: Да, уморих се да играя, защото много играх напоследък. Но не само това. Много от колегите, с които съм работил през годините, ми казват: „Ти защо не поставиш нещо?” И моите учители – и Коко Азарян, и Тодор Колев са ми казвали, че не е лошо да опитам. За мен това е предизвикателство, интересно е, но аз никога не съм имал самочувствие, че мога да режисирам. Имал съм идеи, но никога не съм гледал на това сериозно. За мене актьорската професия е една прекрасна професия. Тя ти дава възможност да си доиграеш това, което не си си доиграл на младини. Аз продължавам да поддържам детето в себе си и това ме държи буден по някакъв начин. Може ли мъж на 53 години да се яви на пресконференция по къси панталони? Това не е сериозно. Никога не съм се вземал насериозно и не смятам да го правя.
Причината да стигна до този текст е Албена Колева. На актьора каквото му дадат той това играе. Взех тази пиеса, тя беше на руски, прочетох я и ми хареса. Защото в нея имаше ситуация, имаше обрат, имаше мирисът на 60-те години, мисля, че това са най-честните и продуктивни години в киното. Беше малка, недоразвита, защото е писана за онова време. Седнах и започнах да я дописвам, започнахме да репетираме с моите приятели, защото аз мисля, че театърът се прави с приятели. Поканих си най-близките приятели, на които имам изключително доверие. Много им се възхищавам като актьори. И мисля, че те са най-точното разпределение. Почнахме да импровизираме на репетициите и в края на краищата стигнахме до един окончателен текст.
Какво ми е харесало в пиесата? В нея имаше интрига, пари и загадка. И любов. Когато има такива неща, могат да се забъркат много интересни и крайни ситуации. Тогава героите по някакъв начин се разкриват докрай. Тогава отношенията стават крайни и по-истински. Става въпрос за един джакпот, печелят се много пари. Но се оказва, че многото пари идват с много проблеми. Човек трябва да е готов, когато дойде щастието, да може да го употреби по най-добрия начин.

Чочо Попйорданов: Да ви кажа нещо, което може би вие не подозирате, но ние тримата, а и Марин Кръстев, сме ученици на Коко Азарян.

Албена Колева: Разговорът за обща пиеса стана докато репетирахме „Август в Оклахома”. Дадох му няколко пиеси, той си избра този текст.

Валентин Танев: Човекът, който застана зад мене, който ми повярва, беше Боил Банов, директорът на Хасковския театър. Да повярваш на един млад режисьор над средна възраст е много опасно. Исках да се играе поне 10-15 пъти преди да излезе премиерата – така е в цял свят, само не у нас. Това, към което съм водил представлението и в сценографията, и в музиката, е в посока неореализъм. Това са трагикомични герои.



КРАЛИЦАТА МАЙКА , ТЕАТЪР 199, „ВАЛЕНТИН СТОЙЧЕВ”

Героинята се казва Реджина, което в превод от италиански значи „кралица”. Авторът Манлио Сантанели прави тази игра на думи. Пиесата се играе 10 години в Румъния, както и мнократно в Италия. В Румъния броят на представленията е 250. Превежда текста за 4 нощи дъщерята на Невена Мандаджиева и на Руси Чанев – Бояна, която живее и работи в Букурещ. Има дъщеричка на две години, кръстена София. И както се шегуват актрисата и режисьорът, отдавнашни приятели, ако беше син, може би щеше да се казва Букурещ.

Невена Мандаджиева: Аз бях решила след спектакъла „Жарава” да се отдръпна вече от сцената, да се прибера в къщи. Обсъдихме с Руси кой да я постави и намерихме най-добрия вариант – Вальо Ганев да я постави. Той е постановчик, а Антоанета Симеонова – режисьор. Валентин избра композитора – Слав Бистрев, и сценографа – Красимир Вълканов.

Валентин Ганев: Авторът шества по света, той е много активен. В неговата Каза ди Сантанели кипи много активен културен живот, той събира групи млади и стари хора, които четат литература и обсъждат, един път обсъждат „Процесът” на Кафка, на следващия път – роман на Маркес. Дойде по наша покана в България, изнесе лекция. Пиесата е актьорска, но поради това, че човекът е с много богата театрална и всякаква култура, тя почва като обикновена битова пиеса, банална и ежедневна, но авторът се кълне в абсурдистите – ние даже в програмата сме сложили един цитат от Йонеско, който много харесва тази пиеса и е написал няколко думи за нея, и представлението леко взима един абсурден уклон, след което сменя и континентите и отива малко към магически реализъм и латиноамериканците. Когато едно представление се прави с желанието да бъде направено, а не със заповед за разпределение, то някакси само се образува. Аз не гледам на това си занимание като на концептуална режисура, гледам на него точно като на актьорска режисура.

Невена Мандаджиева: Пиесата е много театрална. И в началото изпитвах удоволствие, но сега с всяко представление то е по-голямо. Влязох в моята героиня, вече не можеш да ме изкараш от нея. Аз поканих Владо Пенев за мой партньор, макар че той е много зает, в колко театъра играе? В повечето. Благодаря на Бога, той е в много добра форма, не му пречи нищо.Нито озвучаването, нито рекламите. Той работи яко и всяко представление е страхотно изживяване.

ЗА НОВАТА „ВЪЛШЕБНА НОЩ” НА АЛЕКСАНДЪР МОРФОВ

С „Вълшебна нощ”  на Александър Морфов по текстове на Бекет, Мрожек и Йонеско израстна едно поколение, друго остаря. Сздаден в Сливен, пренесен в Малък градски театър „Зад канала”, после в „Сълза и смях” и на сцените на Народния театър, „Вълшебна нощ” е един от най-гледаните спектакли на Морфов – игран е над 150 пъти в повече от 10 страни. Той е фестивален формат, казва артмениджърката  Ваня Ангарева. В средата на май участва в Международния театрален фестивал „Радуга” в Санкт Петербург и там актьори и зрители имат късмета симултанния превод да извършва в момента самият Морфов, много популярен в „северната столица” на Русия от постановките си в Театър „В. Ф. Комисаржевска”.

Самият Морфов не присъства на пресконференцията, защото в момента репетира в Румъния, в Букурещ, където поставя „Посещението на старата дама” от Фридрих Дюренмат.
В пресконференцията, освен артмениджърката, взеха участие актьорите Теодор Елмазов, Пламен Пеев и Красимир Недев. Рени Врангова поради заетост в нов спектакъл на Мариус Куркински отсъстваше, както и новият изпълнител Веселин Анчев. Популярните актьори разказаха за промените в новия вариант, които са повече смислови, от натрупването  на опита и годините в собствената им биография и в биографията на спектакъла, но има промени и в осветлението, в цветовете на спектакъла, сега той е черно-бял, в новия вариант е включен още един изпълнител – актьорът Веселин Анчев.

В началото на юни спектакълът е показан на театралния фестивал в Банско, а съвсем неотдавна – в началото на септември, участва в 19-тото издание на Международния фестивал за камерни пиеси „Ристо Шишков” в Струмица, Македония. Александър Морфов е получил наградата за най-добра режисура, а Тео Елмазов е бил номиниран, между 66 актьори, в тройката за Голямата награда на фестивала за най-добър актьор.
В началото на октомври спектакълът ще гостува на друг международен фестивал в Крагуевац, Сърбия.

Теодор Елмазов: Поколенията се сменят, а спектакълът продължава да има публика и да жъне признание. Има промени, ние сме съзряли творчески и вече този текст, който изричаме от гениалните автори Бекет, Мрожек, Йонеско, звучи по съвсем друг начин, много по-зряло, по-мащабно, по-дълбоко. Даже аз, когато го възстановявахме, се очудих как е възможно да не съм усетил някои от смислите, но явно трябва да имаш житейски опит за да изиграеш подобни персонажи. Може би наистина трябва да ти се случат тези неща в живота за да можеш после така естествено да ги претвориш на сцената. А преди сякаш сме препускали по повърхността. Разбира се, представлението е имало своя чар тогава, но беше съвсем друго. Акцентирано бе повече върху забавната част, докато сега акцентът е преместен. И аз мисля, че точно това наше израстване актьорско възроди представлението за нов живот.