ЗАКЛЮЧИТЕЛНАТА ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ НА „СЦЕНА НА КРЪСТОП ЪТ”

Тя се оказа многоактна пиеса.

В първия акт, първото действие, беше посрещането с ръкопляскания от журналистическата гилдия на актьора Иван Бърнев/ Били в „Полет над кукувиче гнездо” и Кармайкъл в „Ръкомахане от Спокан”/. Той абсолютно точно и коректно се отнесе към отправената от фестивалния пресцентър покана за кратка прессреща. Вярваме, че други негови колеги се чувстват като раздробени след три-и-половиначасовия спектакъл. Говори за ролята, за работата с режисьора, за репетиционния период (посещавали са лудница, търсили са консултация от лекар-психиатър за да бъдат по-точни в преображенията си), за самия спектакъл, в който не само първият, но и вторият, и третият план работят... Представлението е уморително, но си заслужава, казва той, а за зрителите добавя, че „като влезеш в лудницата, ще полудееш и ти”.

Във втората част на пресконференцията Пенка Калинкова, като шеф на пресцентъра, и изпълнителният директор Димитър Малашинов направиха отчети за 12-те фестивални дни.

Пенка Калинкова: Какво направихме ние с вас и пловдивската публика за тези 12 дни? Пропътувахме до София и обратно 15 пъти, два пъти ходихме до Хасково, един път до Варна и един път до Шумен, стигнахме и до Запорожие в Украйна, но нещо повече -  върнахме се във времето - в 16 –ти  век, във Франция на Кола Брьонон, в Шекспировия 16-ти и 17-ти век, спомнихме си младостта в някоя наша Арденска гора и изживяхме „Зимна приказка”, пътувахме със Стратиевия „Рейс” по наши немагистрални пътища, проживяхме съдбата на Фрида Кало и на Кралицата майка, люляхме се върху „вълните” на Вирджиния Улф и собствените си спомени, имахме като за последно „Вълшебна нощ”, страдахме за „Държавните липи” и се смяхме  на страшничкото възмездие на „Демонът от Скопие”, спомнихме си Крикор Азарян, видяхме нови провокативни решения на класиката в „Когато гръм удари” и „Куклен дом”, и съвсем нови проявления на „Театъра в лицето” с „Ръкомахане в Спокан” на Макдона. И така, след като направихме този „Полет” /повече от „Полет над кукувиче гнездо”/, защото прелетяхме над времето и пространството, сме готови да затворим 15-тото издание на „Сцена на Кръстопът” и то да се превърне в наше „преди”, но след преди винаги има едно „след”.
И все пак най-важното, което ние направихме, че се взряхме в себе си. Защото всички прозрения на автори, режисьори, актьори, сценографи, композитори, независимо върху какво и кого фокусират своето внимание и през каква жанрова оптика и окуляри ни карат да гледаме, водят до взирането във и прозрението за живота на човека, за себе си, до взиранията и прозренията на и за човешкия дух.


Искам да благодаря на всички колеги и медии, работили за фестивала „Сцена на кръстопът”, не само на медийните ни партньори – БНР и всичките му програми (Радио Пловдив, Програма „Христо Ботев”, Програма „Хоризонт”), БНТ(Таня Матева), вестник „Марица”(Евелина Здравкова), БТА.
Но и на Елица Кандева – в. „24 часа”, Влади Севов – НБТ и вестник „Новият глас”, Янко Атанасов – ДС ТВ, Кирил Кирилов – Дарик радио. Всеки от тях е достоен за награда. Благодаря и на включилите се много активно тази година Ваня Трингова и Васил Киризиев – „Медиакафе”. Както и на колегите от вестниците „Труд” – театроведката Патриция Николова,  от вестник „Монитор” – Мариана Първанова, и „Сега” – Сабина Георгиева, Радио Фокус, Пловдивмедиа, Густонюз и други, и други.

Димитър Малашинов: Без преувеличение можем да заявим,че 15-та”Сцена” превърна  
Пловдив в  истинска театрална столица на България .За многобройните ни  фенове Фестивала  е не само една  добра традиция,един вълнуващ празник на вдъхновението,   
дръзновението и новаторските решения,но преди всичко и най-вече едно заслужено уважение към  негово величество - зрителя. За това ще цитирам думите на  проф.Данаилов,когато започнахме фестивала през трудната 1996  год.:
     „За да има успех фестивала, ние трябва да отгледаме разбираща,
     търсеща досега с театъра, критикуваща, амбициозна и предана
     публика, която да бъде истински приятел на фестивала”.
На върха на 15 годишнината ни това вече е реален факт. Тъкмо за това сме доволни от резултатите – макар и все още са неокончателни, но данните сочат, че зрителите надхвърлят 12,000,като тук не включваме посетителите на съпътстващите 4 фестивални
прояви – София поетики,джем сешънът на Елица Матеева,филмът на Лили Абаджиева за Коко Азарян и фотоизложбата”Благодарим  ви”, а приходите са близо 40,000 лв.Нямаме отпаднали представления, организацията беше на ниво.Кражбите отдавна вече са лош  
спомен за артисти и зрители. За успеха на Фестивала несъмнено допринесе финансовата подкрепа на Министерството на културата и Община Пловдив.Но решаващ
се оказа приносът на  меценатското сосиате с главен спонсор инж.Димитър Георгиев, което  в пика на икономическата криза отново даде щедро финансово рамо на Фестивала.

Като жест на голямо уважение и признание към частните спонсори за първи път тази година открихме изложба”Благодарим ви”, която популяризира благородното им дело.
 ”Сцена на кръстопът” живее и пулсира пълнокръвно вече 15 години благодарение на организаторите, спонсорите, на всеотдайната и забележителната пловдивска  театрална публика.И тази година публика и спонсори бяха и остават най-верните приятели на нашия    
проспериращ фестивал.
               До нови срещи на 16-то издание през 2012 година.
 

В трето действие се разиграха изненади от рода на „сладко изкушение”. Продуцентката Ирен Чанкова почерпи гилдията с тирамису – шегата произлиза от една пресконференция за спектакъла „Тирамису” на студентите от класа на проф. Стефан Данаилов Ще има ли тирамису, попитаха тогава колеги. Не, няма да има, то е само образ, въжделение – отговориха младите актриси. Е, сега имаше. Цяла торта тирамису отнесе и директорът на Пловдивския театър Кръстю Кръстев, връчена му от дирекцията на фестивала за доброто сътрудничество.

В четвърто действие влетяха в „Артклуба” младите актьори Леонид Йовчев и Павлин Петрунов, а след тях и режисьорката Нина Боянова. Тази вечер от 19.30 ч. на малка сцена те ще играят отложеното преди поради заболяване на актьор  представление „Първа любов” на Центъра за култура и дебат „Червената къща”. За Павлин Петрунов участието му в спектакъла е и  първото му излизане на професионална сцена. Той е носител на две награди „Икар” и Аскеер” за изгряваща звезда. Номинация за „Икар” за изгряваща звезда има и Леонид Йовчев, но от предишна година. Сътрудничеството им, започнало с дълъг репетиционен период по тази новела на Бекет, продължава в „Ръкомахане в Спокан”, където Леонид е Мервин, а Павлин – Тоби. Оттук нататък ще свързваме техните имена с Народния театър „Иван Вазов”. Н 15-тата „Сцена на кръстопът” Рени Врангова и Леонид Йовчев си оспорват първото място по заетост, всеки един от тях се представя в по три спектакъла.

С тази многоактна пресконференция приключва своята работа и водещата рубриката „Пресконференции” на фестивалния сайт.