ВЛАДИМИР ЛЮЦКАНОВ ЗА „КОЛА БРЬОНОН” И НОВИЯ ТЕАТРАЛЕН СЕЗОН



„Кола Брьонон” силно вълнуваше моя баща Николай Люцканов. Аз завърших френска гимназия и познавам и огромния текст на епохалното произведение на Ромен Ролан „Жан Кристоф”, чел съм на френски „Кола Брьонон”. Баща ми имаше една руска драматизация на този текст, но тя се изгуби някъде. Пазя някакви спомени от нея. Текстът, който аз направих,  седя близо 15 години на бюрото ми, все преработвах нещо от него. През 2009 г., когато дадох на Коко Азарян да чете драматизацията, той ми каза: „Моето момче, трябва да си луд, за да се заемеш с това! Явно вече ти е време да полудееш”. Посвещавам този спектакъл на баща ми и на Коко Азарян, които за мене са двама колабрьононовци.


Изключително впечатляваща литература, която в едно време, в което всички ние се питаме как, по какъв начин да живеем, там има едни хора, които жаждат живот и те зареждат, независимо от всичко, което се случва. Миналата година, когато ми се случиха някои немного приятни неща, си казах, че след като човек е на кръстопът, му трябва някакъв кръстопътен текст. Наистина е човешка комедия, заимствано от Балзак, но е човешка комедия. Това не е драматургия, а е поредица от житейски случки, всяка от които носи всички белези и възможности да се превърне литературата в драматургия..
Спектакълът е доста голяма мешавица между литература, драматургия, видео. И понеже литературата винаги я грозиопасност,  когато се пренася на сцена, да стане дидактична, обяснителна, тя не притежава действеността на драматургичния текст, и тъй като тази литература на Ромен Ролан е доста тежка и повествувателна, диалог почти няма, а това трябваше да бъде направено на театър, за мене единствено възможният начин е да съчетаеш различни компоненти, които могат да изградят едно театрално действие. Извън актьорите, извън пищните костюми и пищния декор на Петя Стойкова, прекрасната музика на Кирил Дончев, има вътре четирима възрастни музиканти /виола, цигулка, барабанче и флейта/, има доста богата видеокартина, много осветление, за да може всичко това да разкаже тази история, която е историята на един цял живот, живота на един човек - от неговото детство с първите пориви там, до реката, до момента, в който трябва да се гмурнеш и да изчезнеш от този свят.

В София, казано без всякаква куртоазия, салонът пращи от публика. Публиката е много впечатлена от театралността. Аз изповядвам идеята, че човек като влезе в театрална зала, трябва да го удари театралността. Трябва да е красиво. Не обичам аскетичния и беден театър, който също има своето място, но аз предпочитам да съм в друга приказка. Иначе бедността и аскетизма си ги живея.

Мисля, че сме се постарали в рамките на няма два часа и половина да направим едно много богато театрално зрелище. Представлението е скъпо удоволствие спрямо нашите мерки – около 50 000 лева струва постановката. На второ място е по приходи след мюзикъла „Страхотни момчета”, който ще се играе за четвърти сезон.

С колко килограма отслабва Малин Кръстев след този спектакъл?
Той няма накъде да отслабва повече. Даже съм му забранил да стои в профил към публиката, защото тя вече не го вижда. Той не излиза от сцената, има едно излизане за 2-3 минути, когато няма участие, и едно друго за две минути, когато обаче трябва да се гримира.

Видеото е подготвено от моя син Николай, който вече десетина години живее в Ню Йорк и работи за канала НВО. Държах на неговото участие, защото той имаше много хубави отношения с дядо си. Реших да го привлека в името на дядо му.

Благодаря на организаторите, че ни дадоха възможност да открием юбилейното издание на „Сцена на кръстопът”. Дойде времето ние да откриваме фестивала в Пловдив, а Народният театър да го закрива.



Нов сезон, начало на театралното време, нови планове
В началото на сезона започваме да правим нов детски спектакъл, отнасяме се изключително сериозно към мисията на Младежкия театър да привлича и да възпитава детска и младежка публика. Венци Асенов прави „Карлсон”, Герасим Георгиев – Геро, когото познавате от екрана и от спектакли на Сатиричния театър, ще играе Карлсон, той от тази година е член на трупата на Младежкия театър.
След това Петър Кауков започва една пиеса – „Любов и пари” от Денис Кели, в негов превод е. Една странна драматургия. Веднага след като завърши, един млад американски режисьор ще работи на камерна сцена. А от 1 ноември Теди Москов трябва да прави на голяма сцена „Макбет” в негова версия. Има вариант аз да поставя „Красиви тела –2”, спомняте си, че първият спектакъл гостува на „Сцена на кръстопът”, сега авторката Лора Кънингам изпрати продължението, нов текст, със същите актриси.
Съществува намерение да хвърлим ръкавица на Пловдивския театър и на Петьо Кауков и да направим „Бай Ганьо”. Десислава Шпатова в края на сезона ще постави един Бергманов текст, казва се „Из живота на марионетките”.