АКТЬОРЪТ МАЛИН КРЪСТЕВ ЗА СЕБЕ СИ И ЗА „КОЛА БРЬОНОН”



/ с усмивка/ Да, с всяко представление 3-4 килограма.свалям. Всеки вика „много си отслабнал”. Ами, да спрат да ми дават такива роли. Да ми дадат роля да пия, да ям, да лежа, тогава ще напълнея.
Трудно беше докато се усвои този текст, то си е почти моноспектакъл с 36 души на сцената. Но пък е огромен кеф да се играе такова нещо. Това си е предизвикателство за актьора, защото играя героя от 50 до 90-годишен. Много спорехме дали тази роля е за мене при положение, че аз съм на 40, дали аз съм точният човек, но беше по-важно да извадим темата за човешкия живот като кинолента, човешкия живот, погледнат през твореца с неспирния дух да твориш, да създаваш, да обичаш, да страдаш, да губиш приятелите си, да имаш силата да загубиш най-голямата си любов, всичките си мечти...Самият спектакъл се гледа на един дъх в цялата си мащабност. И това беше идеята и на мен, и на Влади, да се получи това усещане за последни кадри от живота на човек преди да умре, нали знаеш животът ти минава като на кинолента.
Но така и темите, и най-вече Влади, което най-много ми помогна, първо, че той е до голяма степен съавтор на драматизацията, идеята му много години зрее в него, преминала през много варианти за артисти и чак сега се осмели да го направи. А и личният момент за баща му, за стария професор Люцканов, в памет на баща си го направи. Премиерата съвпадаше с годишнина на баща му. Без да искаме се получи, че премиерата я уцелихме. Много мощно красиво представление – то е красиво и нежно. Прекрасният декор на Петя Стойкова и тези тип Йеронимус Бош типажи, които се появяват във въображението на Кола Брьонон, до последния човек, дори и малката Виктория, която играе внучка ми, тя е прекрасна.
Много рядко са такива мащабни представления с по 30 човека и всички да свирят в синхрон. Както казваше на времето Леон Даниел, текстът е само повод за театър. Ти ако имаш отправна точка и знаеш какво искаш да разкажеш. Има добър и лош театър. Наистина напоследък, забелязвам го не само у нас, но и в чужбина, театърът се върна към актьора на сцената.

Играя в пет театъра в 13 пиеси. На 7 октомври трябва да излезе премиера с Иван Добчев в ТР „Сфумато” – „Завръщане във Витенберг”. Това е неговият и на Георги Тенев текст по повод „Хамлет”. Много интересно нещо. Също мощен спектакъл. Огромни текстове има там. Цяло лято ги уча. Много е хубав ходът на Иван спрямо цялата история, това изследване, което са направили с Жоро Тенев. Но аз имам опит от работата с тях по Стриндберг, „Стриндберг в Дамаск”. Очаквам да стане нещо много любопитно. След което трябва да започна с Теди Москов „Макбет”, играя Макбет. Това вече дали ще е Макбет или Шекспир – само Господ и Теди Москов знаят какво ще стане. Очаквам и там срещата да бъде много приятна. И това е засега, говоря за това, което е сигурно. Иначе непрекъснато покани, текстове, но гледам малко да разредя програмата си, защото и филмът, който снимаме – „Седем часа разлика”...Гледам да си отделя време да ям, да спя и да пълнея.