Актьорите за „Смях в залата”

 
АСЕН БЛАТЕЧКИ:
 
Спектакъла го играем много често – по 5-6 пъти в месеца. За късмет основната част от ангажиментите на всички от нас се преплитат. Успяваме да се комбинираме.
 
 Слава богу, не ни хвърлят плюшени играчки по сцената, но се чуват интересни реакции, особено когато спектакълът ги грабне и забравят, че са в театрална зала. Имаше една жена на премиерата, която седеше на първия ред. Към края на спектакъла така се смееше, а накрая взе да повтаря: „Какво ме направихте, бе, вие сте ненормални, бе. Ох, ще умра”. Всички я чувахме. И ние почнахме да се кикотиме на сцената.
 Има хватки да се овладееш, ама по принцип си е много страшно. Особено когато се опитваш да го укротиш, да го овладееш това, става още по-смешно. Няма да цитирам имена, но колеги си излизат от сцената, за да могат да се съберат, другите чакат да се върне, за да продължат. Моя колежка и бивше гадже например се напишка на сцената от смях.
 Сложно е да си и режисьор, и актьор в едно представление. Хващам се, че докато съм на сцената и не играя в този момент, гледам критично, правя някакви забележки, команди давам. Това е много тъпо, ама... Така се бях загледал в представлението на премиерата, че забравих да подам реплика на Невена Бозукова.  
ДОБРИЕЛА ПОПОВА:
 
Прави ни много смях.
 
АСЕН БЛАТЕЧКИ:

Но не казват как съм ги спасявал на представление като си забравят текста.

 Визията на актьора от театралните му и телевизионните му изяви и влиянието на имиджа от синия екран се дължи на един сериозен проблем. В България липсва едно основно звено – мениджърът, който да се грижи за кариерата му, за образа му, за кариерата му. И много изключително талантливи актьори, по мое мнение, изгоряха в професията заради телевизията. Останаха си с много силните образи, но публиката престана да ги иска в нещо друго. Винаги си търсят познатия любим образ. Много е важно актьорът да се съхрани и постоянно да показва и доказва таланта си. Да се види, че не е само Иванчо Палачинката от еди кое си предаване и че може да се превъплащава в различни образи. На мен специално не ми тежи това, както и на колегите ми от „Смях в залата”.
 Тук киното не се заплаща както е на запад. Ние играем навсякъде. На мен ми е приятно и като актьор в киното, и в театъра, и като режисьор.  Театърът трябва да се прави от приятели. Само тогава нещата могат да се получат наистина добре, защото искам да ми е приятно, когато работя.
 
Мотивацията ми да играя толкова дълго "Мъжка забавачка ли? Абе аз не очаквах да се играе това представление толкова дълго, но... Много ми е готино. Когато Емо Бонев ;e покани, бе за съвършено друга роля. И когато седнахме да четем, аз го дръпнах и му казах, че трябва да завъртим. Иначе аз трябваше да играя сваляча, естествено, Алексей – пожарникаря.
 
 АЛЕКСЕЙ КОЖУХАРОВ: 

Много е лесно, защото всички са доказани професионалисти. С повечето се познаваме, с тези, които не се познавахме, станахме приятели.