„Бурунданга” – любов и революции

 

 

 

СПЕКТАКЪЛЪТ

 

 Кръстю Кръстев, директор на Пловдивския драматичен театър:

 „Бурунданга” е втората премиера на Драматичния театър за този сезон в рамките на фестивала „Сцена на кръстопът”. Спектакълът е по пиесата на Жорди Галсеран.

Едно от важните заглавия на театъра. Важен, защото това е най-новата пиеса на този автор – световен драматург, испанец по народност, едно от най-нашумелите имена. Пиесите му се играят навсякъде по света. Наскоро тази пиема е имала премиера и в Берлин. Радвам се, че за първи път в България тя ще се играе на пловдивска сцена. Надявам се да стане едно от събитията на сезона.


 Работата по спектакъла започна преди 6 месеца. Тогава режисьорът на представлението проф. Атанас Атанасов ми се обади и ми каза: „Кръстю, намерил съм една много хубава пиеса”. Показа я. Нева Мичева я преведе. Смятам, че тук - в Пловдивския театър, й е мястото.  Всъщност проф. Атанасов е виновникът това събитие да се случи.

Сценографията  и костюмите са на Розина Макавеева, музиката – на Петя Диманова. Участват Елена Кабасакалова, Алексей Кожухаров, Венелин Методиев, Веселина Конакчийска, Анелия Ташева, Мария Генчева, Мария Станчева, Русалина Чапликова.

Приятно ми е, че на пловдивска сцена за първи път като част от трупата се изявява и Малин Кръстев.

 „Бурунданга” е една жизнерадостна комедия, в която актьорите се забавляват и се надявам, че ще забавляват и публиката. Вярвам, че както на премиерата няма места, това ще бъде едно от хитовите заглавия на Пловдив.

 Самата пиеса е великолепно написана. Тя е за живота на четирима млади хора, които въвлечени от събитията и нещата, които им се случват, коментират стари теми, погледнати под нов ъгъл – темите за любовта и за революциите. Темата  по какъв начин искаме да променяме всичко около нас, колко е смешно всичко това, когато го погледнем от гледната точка на обикновения човешки живот. И че най-важното в света и в живота ни се оказва любовта. Онова което ни кара да бъдем добри, нормални.

 Бурунданга е едно растение, от което се извлича екстрактът „скополамин”, така нареченият „серум на истината”, използван от много тайни служби при разпити.

На пръв поглед много невинно, но както знаем – обикновено зад всяка невинност стои нещо друго, по-опасно. Жорди Галсеран обяснява, че всъщност буранданга е наименованието на скополамина в Латинска Америка.

 

 Алексей Кожухаров, актьор:

 Това, което се случва в пиесата, е най-страшното – да бъде казана истината. Всъщност освен всичките теми, които каза Кръстю, другите са – докъде трябва да бъде казвана истината. Дали винаги трябва да бъде изричана, независимо от това какво ще причини, или понякога е по-здравословно да бъде спестена. В крайна сметка – изводът от интерпретацията на Атанас Атанасов е, че когато една истина бъде казана, това променя живота на двама души – независимо от факта, че между тях стои любовта. Вече не е същото.

 

 Кръстю Кръстев:

 Имаше една българска песен, която изниква в съзнанието ми, когато говорим за темата на спектакъла.

 Любовта има нужда от тайни
И от малко лъжи и лукавства.
За да бъде привидно безкрайна,
да премине през всички митарства.

 Истината е много относително нещо. Тя е най-важното нещо на света, но в същото време е и най-относителното нещо в света. Зависи как я възприема човек и за какво я използва. Би трябвало да бъде най-обективната, но много често се оказва съвсем субективна.


МУЗИКАТА

 

 

 Петя  Диманова, автор на музиката:

 Музиката към този спектакъл е оригинална. Трите момичета и образът на бабата на главната героиня са идея на режисьора – образи на фантазията. Появяват се, тогава, когато бурундангата действа. Иначе текстът им е авторски на Галсеран. Диалог, който водят героите на Елена Кабасакалова и Алексей Кожухаров. Уводната песен на спектакъла е авторска по изключително красиво стихотворение на Лорка. Мария Станчева пее наживо.

 


БИЛЕТИТЕ:

 

 Алексей Кожухаров:

 Според мен билетите за театър трябва да са скъпи. Изключително унизително е билет за кино да е по-скъп от билет за театър.

 

 Кръстю Кръстев:

 Всъщност това е една много широка тема. Естествено, ние се опитваме да продаваме достойно труда на нашите актьори, но и се опитваме да играем на границата, защото разбираме положението и на хората в тази икономическа криза. Това е голямото предизвикателство пред театъра и въобще пред сценичните изкуства. Ние трябва да бъдем гъвкави. Когато се наложи, а то се налага все по-често, се опитваме да правим промоции за нашите верни зрители. Разбираме икономическата тежест, която пада върху тях. Наистина, ние трябва да си дадем сметка, че театърът е скъпо удоволствие – в буквалния и преносния смисъл. Скъпо, защото искаме да правим наистина перфектни представления, искаме да работим с най-добрите творци, с най-добрите материали. Да бъде възможно най-добра визията на нашите спектакли, реализирана от най-добрите професионалисти. Трябва да казваме точно кое колко струва, защото хората трябва да са наясно. За да не мислят, че 20 лева билет е някаква прищявка на ръководството на театъра или просто така сме си го измислили. Тази година се опитваме безкомпромисно да направим всички наши спектакли, да нямаме никакви проблеми в качеството на представленията. Щастлив съм, че и този спектакъл сме се опитали да го обезпечим с най-доброто, с което разполагаме.